Other
И блясъкът в очите си пази.
Когато те обидят,не отвръщай.
Проклинат ли те,ти - благослови.
Не се стреми към гордост и към слава.
Във малките неща е радостта.
Животът често взима.Ала дава
добър урок в замяна на това.
Ще паднеш и ще ставаш много пъти.
Не се плаши.Страхът е лош другар.
И мъка,и тревога ще настъпи,
но ти приемай всичко като дар.
Главата дръж изправена високо.
Не се влияй от хорските мълви.
Приятели недей да съдиш строго.
Дори да те засегнат, им прости.
Животът е безумно кратък , дъще.
Не го пилей в омраза и във яд.
Обичай ! Любовта ще ти се връща.
И по-красив ще става този свят ...
Васка Мадарова
"Рецепта за щастие"
[ на дъщеря ми}
На дъщеря ми
Не те родих отмяна да ми бъдеш
(напук на всички бабини заръки).
Сега си тук. Но някой ден ще тръгнеш.
Ще имаш свои радости и мъки.
Ти няма да повториш мойта есен
и мойто лято няма да те блазни.
(Да вярвам, че ще пееш чужди песни,
надежди са лъжливи и напразни.)
Не мога да те скрия във дланта си -
там винаги уютно да те пазя.
Така ще пропилееш младостта си,
а аз за цял живот ще се намразя.
Та ти си птица! Как ще те задържам?!
Единствено крила ще ти предложа.
Със тях понякога да се завръщаш,
за да изваждам от гърба ти ножа...
Васка Мадарова
Тя е моята стъпка нагоре,
радостта на живота ми, мойто момиче,
отворени пътища, светли простори,
моето право да кажа: „Обичам!“
Тя ме събужда със мила усмивка,
в очите си светли побира света ми.
Аз съм ù майка, но вечно ù липсвам
и тя ме упреква – тя, дъщеря ми.
Когато е тъжна, затръшва вратата
и сили събира от моите сили.
И чувам, когато прегръща стената,
прикрива сълзите и аз я разбирам.
Тя е моето слънце и моята вечер,
моята прошка и моя награда.
Когато съм лоша, ме чувства далечна,
но после си вкопчва във мене ръката.
Тя ме придържа, когато пропадам,
до мене застава, рамо до рамо.
Струва си всичко, което изстрадах,
когато прошепва ми тихичко „мамо“…
Аз я обичам, но тя не разбира,
че майките често превръщат се в чужди.
Когато корим ги, нима не разбират,
че лесно се чупят красивите кукли?!
Аз съм до нея, но всъщност ме няма
и тя ме поглежда хладно, със злоба.
Но аз ù прощавам, понятие няма,
за нея ще мисля дори и от гроба.
Понякога искам да плача, да чупя…
Когато съдбата със гръм ме взривява,
ще викам високо и нека ме чуят,
че моята сила е тя – дъщеря ми.
Тя е моята стъпка нагоре,
с нея забравям, че има обратно.
За нея земята, света ще преровя,
а другото всичко мимолетно е, кратко…
Магдалена Рачева
***
МЪНИЧКО МОЕ МОМИЧЕ
Мъничко мое момиче,
звездите в очите си скрило,
Протягаш ръцете си малки
и търсиш при мама закрила.
Мама над тебе се свела
от щастие цялата грее,
в косите си слънцето вплела
в прегръдка те сладка люлее.
После,когато пораснеш
ще тръгнеш света да откриваш,
време за мама да видиш
трудно ти ще намираш.
А тя с коса побеляла,
самотна и тъжна във мрака,
стиснала панделка бяла
момичето свое ще чака.
Вера Илиева